Границата между лично и служебно ползване е тънка

Написано от Публикувано вНовини
EY

Милен Райков, партньор в „Ърнст и Янг България“ и Антон Цонев, Мениджър „Данъци“ в „Ърнст и Янг България“ за Данък „Уикенд“

Защо не е правилно да се определят Данък Уикенд и Данък Натура като нов вид данък?

У широката общественост се създаде впечатление, че се въвежда нов вид данък, станал по-известен като ‚данък уикенд‘. В действителност бяха издадени няколко указания по приложението на отдавна действащи текстове в Закон за ДДС, насочени към разясняване на това как следва да бъде отчитан ДДС върху ползването на служебни активи и услуги от страна на мениджмънта и служителите за техни лични нужди. Основна цел е избягване на необлагане на лично потребление за стоки и услуги, закупени като служебни с ползван ДДС кредит, които в действителност се използват само за лични цели от управители и служители или техни свързани лица. Тази сфера винаги и навсякъде е била проблем в приложението на ДДС, заради тънката граница между лично и служебно в определени моменти. Последните изменения на ЗДДС по отношение на ‚данък уикенд‘ са насочени към начините за отчитане и документиране на личното ползване, а не към създаване на нов обект на облагане.

Последните промени в преките данъци (данък натура) също не създават нов вид данък, а целят задаване на алтернатива по отношение на облагането на личното ползване. С измененията в ЗКПО се създаде възможност компаниите да изберат да облагат личното ползване с еднократен данък върху разходите, вместо този доход да се облага при получателя, като доход в натура, с личен данък.

Кой е най-разпространеният модел на облагане в ЕС?

Страните-членки на ЕС прилагат унифицирани правила за облагане по отношение на ДДС, тъй като за тях са задължителни Европейските ДДС Директиви, Регламенти и практиката на Съда на ЕС в областта. Налице са маргинални различия в местните ДДС правила, най-вече свързани с конкретни ставки, прагове, видове активи и други, които биха могли да доведат до минимални, но не и принципни различия в правилата за лично ползване в различните страни-членки.

Коя е най-честата грешка, свързана с отчитането на личното ползване на активи от гледна точка на ДДС?

Очакваме, с оглед конкурентния пазар на труда и стремежа да се привлекат най-качествените кадри, все повече компании да предоставят на служителите си възможност за ползване на служебни активи (напр. автомобили). Предоставянето на подобни активи на служителите не би могло да изключи личното ползване. Границата между лично и служебно предназначение е тънка, което създава противоречия и спорове. Трудността в прилагането на такива правила идва от многообразието на ситуации. Въпреки това, при условие че компаниите въведат разумни вътрешни политики по отношение на отчитането на личното ползване, както и ако то бъде надлежно документирано, не би следвало да се очаква съществен риск от увеличение на данъчните разходи.


Милен Райков и Антон Цонев са лектори на предстоящия форум Бизнес брифинг: Данък Уикенд на 13 януари 2017 г.

Economix

1 коментар

  1. най-важният въпрос за мен – чия е тежестта по доказването? Какво ще реши съдът? Има ли вече такива дела?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *